Сватбата на Червенушко — Елин Пелин
Теми: казки, дітям
Початок
Дойде пролет и насипа
цвят по дърве, по полени,
разиграха се сърцата —
Врабчо рече да се жени.
Време хубаво за сватба,
вишни бели нацъфтели,
щурци свирят непрестанно,
гости-славеи запели.
Златни мухи хоро вият,
пеперуди — ръченици.
В гора кукувица кука,
гукат сладко гургулици.
Небе синьо, въздух пресен,
висоти и ширинета…
— Ще се женя — писна Врабчо
и подскочи триж на плета.
На сърце му бе паднала
Орешанката мъничка.
Като него тя живееше
в тръните сама-самичка.
Най-напред кога я срещна,
той за ягода взема я —
тъй мъничка, мила, ситна,
тя сърцето му омая.
И весело Врабчо кацна
на близката трепетлика,
Орешанката намери
и запя, зачурулика:
— Орешанчице мъничка,
ха стани ми млада булка,
ще те храня ситно просто,
ще ти свия…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.