Загадката — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Ни разум, ни съдбина,
ни демон, ни бога
недей моли, проклина
във твоята тревога.
Бездънно е небето,
морята са безкрайни,
загадка е сърцето
с великите си тайни.
Напразно дух си тиря
от извора до края —
умът говори: „Диря“,
сърцето шепне: „Зная.“
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.