Радост и скръб — Любен Каравелов
Теми: класика
Початок
Радостьта е, мой ти брате,
като младичко момиче,
като пролет вов Россия,
като цвете ледениче.
Щом настане първа тъга,
момичето остарява;
щом заслани първа слана,
то цветето веч завява.
А скръбта е многотрайна,
тя прилича на коприва;
ти я тъпчиш, ти я скубаш,
а тя дворът пак покрива.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.