Любов — Димчо Дебелянов
Теми: класика
Початок
Любовта ми се болно усмихна
и подире подсмръкна и кихна…
Аз й рекох: послушай ме ти,
няма веч да те бъде — прости!
Тъй напразно ще пръскам пари,
само гробът сакати цери.
Вместо топли компреси, хинин,
да ти дам ли аз хапче стрихнин?
Хайде, миличка, то не боли…
Ще го глътнеш без мъка, нали?
Любовта ми се кротко усмихна,
а подире подсмръкна и кихна…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.