Останала България… — Любен Каравелов
Теми: класика
Початок
Останала България
дрипаво сираче,
па седнала на Витоша
и жалостно плаче:
„Деца мои, деца мои,
сирачета жални,
полуживи, окъсани,
мършави и гладни!
Що стоите, що чакате?…
Доста сте търпяле
и от свои, и от чужди,
доста сте бой яле!
Срамота е от хората,
грешно е от бога,
вие не сте скъсан дрипел,
не сте ни подлога;
а сте хора, живи хора,
от майка родени,
юнаци сте, ергене сте,
млади и зелени“.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.