На — Димчо Дебелянов
Теми: класика
Початок
От теб научих, татко наш, че трябва
от всяка земна скръб да се оставя,
да се тревожа „колкото за хляба“ —
и пред виното сметки да не правя.
От теб научих, татко, че загазя
до шия, който дири вред кредити,
и че най-после в брачна примка влазя
и най-изпечения пред жените.
Но научи ме, татко наш, що тряба —
за да се срещаме с глада по-рядко,
да не намирам силна всяка баба
и лъчезарно умна всяка патка!
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.