Изповед — Димчо Дебелянов
Теми: класика
Початок
Аз имах кръчма на широки друми,
там уж на отдих, уж на сладки думи
отбиваха се „гости“ шумен рой.
И кат кръвта ми буйно и червено —
аз щедро леех вино, подсладено
ту с песни и шеги, ту с рев и бой.
Но нижеха се дните и в забрава,
не сетих аз, че вино не остава,
и неповолно стигнах до фалит.
Тогава мойте „гости“ се събраха
и дълго безпощадно ми се смяха,
защото бяха пили на кредит.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.