Битоля — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Пак ще те вземем, о Битоля скъпа,
наша ти беше, и пак ще да бидеш!
Скоро пак знамето наше ще видиш,
Черна не за̀лудо кръв я окъпа.
Няма да станеш на вълци котило!
Няма духът Самуилов да плаче!
Новото иго по-мъчно се влачи:
да щем за тебе и драго, и мило.
Бурно сърце ни за тебе днес бие,
Битоля родна, и кръв го облива,
то се от мъка болезнено свива:
чакай ни, Битоля, идеме ние!
7 януари 1917 г.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.