Видях теменужка — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Видях в полето теменужка,
самотна и благоуханна.
— О цветенце, на пролет дружка
приветлива и песен ранна,
защо миришеш толкоз сладко?
— Затуй съм цвете, братко.
Попитах славея през мая,
кат пейше нежно: — Що туй вършиш —
тъй чудно си гласеца кършиш? —
А той каза: — И аз не зная,
но радвам ли се ил копнея,
аз требува да пея.
Попитах и сърце младежко,
Залюбено: — Защо тъй тежко
въздишаш в тая пролет млада?
То отговори: — Ах, небето
тъй наредило е: сърцето
да люби и да страда.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.