Свободата не ще екзарх — Любен Каравелов
Теми: класика
Початок
Пролет дойде и пиленце
по Балканът пее;
зеленее се тревица,
слива се белее;
а Мургаш е още черна,
като черна врана;
тя жалостно и печално
гледа към Балкана,
па му казва: „Ох, Балкане,
побратиме верни!
Темнее ми пред очите,
дните ми са черни!
Аз не мога и занапред
да търпя неволи
и да гледам как турчинът
детето ми коли;
аз не искам и занапред
мирно да робувам —
за свобода, за щастие
само да бълнувам…
Не вярвам аз, че калугер
ще спаси раята —
свободата не ще екзарх,
иска Караджата.“
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.