Мартенска серенада — Димчо Дебелянов
Теми: класика
Початок
Сладичко усмихват се звездите
в тая тиха полунощ.
Вредом са изгасени свещите,
сал при тебе свети ощ.
Сам-самичък чакам тук край вази —
мрачината ме прикри,
тя от майка ти ще ме пази —
сладко либе, отвори!…
Аз те чакам, дружке, в тъмнината
в буен огън във гърди,
с трепет сладък във душата,
о, по-скоричко дойди!…
Нек на буйно-чувствена наслада
страстна жертва принесем:
в мен докато сила има, ти докат си млада —
утре може да умрем…
Сладичко усмихват се звездите
в тая тиха полунощ —
рибче, да използваме нощите,
докато в гърдите има мощ…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.