Cuique suum — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Веднъж, след дълго лутане и тирене,
седнах при Искъра да ям.
В печатан лист увито беше сирене,
аз мойто име видях там.
И куп ругателства за мене в вестника —
грамада от душевна кал.
Усмихнах се, пожалих го злочестника,
кой толкоз мъка бе си дал.
И пак с охота — туй е за невярване, —
с охота страшна обедвах —
под песните на жаби и на гарвани…
Слушах ги тихо, па казах:
О гаргици! Вий требува да гракате,
за туй ви господ дал гласът!
О жабички, вий длъжни сте да квакате —
защо сте жаби на светът?
Юли 1899
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.