Зайо-байо — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Три дни става как се гуши
Зайо-байо дългоуши
сред полето в търницата,
да си пази душицата
от ловците мустакати,
от кучета опашати.
Падна слана, ослани го,
духна вятър, изстуди го,
скокна Зайо, отърси се,
към гора упъти се —
там е топло, завет има,
ще прекара цяла зима…
Стигна Зайо, подслони се;
лист над него отрони се,
зашумя в гората нещо
невидимо и зловещо.
Пак за него няма мира,
пак сърцето му примира,
— И оттук ще бягам вече! —
скокна Зайо и си рече:
— Ей, оченца дългогледи,
ей, краченца бързобеги,
спасявайте пак зайчето,
отиде му кожухчето!
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.