Грижа — Димчо Дебелянов
Теми: класика
Початок
Пробуждам се — денят в прозорците ми гледа,
на сладосънна нощ прогонил сетний знак.
Днес що ме чака вън — разгром или победа? —
Не знам, но ти, нали, но ти ме чакаш пак?
С оборено чело стоиш на моя праг,
прошарени коси разпуснала в безреда,
проблясва в твоя взор тревожен полузрак.
Излизам — и по мен ти тръгваш смъртно-бледа.
Покрусен в ранина аз сещам твоя дих
при всеки смел подем, при всякое падение;
кажи, след кой възторг горчилки аз не пих,
и колко божества измряха неродени
на страдното сърце в най-пазения кът,
о, Грижа, спътнице в нерад и стръмен път!
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.