Върхът — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Величье, шир и върхове зелени!
Стоя в захлас пред радостни картини,
с окото — и душатаааа фърка в поенье
по чуките и в райските долини.
Къде погледнеш — вид красив, чудесен,
простори светли, хубости чаровни —
в друг свят по чудо гаче съм донесен!
Под мен зей пропаст — скок шуми гръмовен.
И спомен стар ума ми озарява:
бях млад, и тя тъй, и балкан друг беше.
Седяхме пак на висота такава
и нейний смях над бездната звънеше.
… … … … … … … … … …
… … … … … … … … … …
И спомените сладостни не рачат
да бягат… А пък слънцето ще зайде
зад чуката и трети път водачът
ми кротко дума: „Господине, хайде!“
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.