Гостите — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Кой чука там?
— Тук любовта е нежна,
омайницата прежна…
От моя сладък плам,
поет, поутоли гърди си!
— Любов, иди си!
Кой чука там?
— Аз Радостта съм. — Що е?
— Доидох в сърцето пусто твое,
по — пусто от порутен храм,
да фърля искра младост.
— Иди си, Радост!
Кой чука пак?
— Тук Славата е. Тичам
за нови лаври да извличам
поета из забрава, мрак.
Отнебесата ида право.
— Махни се, Славо!
Кой чука йощ?
— Скръбта съм. Дружка вярна,
дойдох да ти се мярна,
че сам си в тая тъмна нощ!
Отваряш ли ми ти вратата си?
— Влез, ти си у дома си!
София, 1900
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.