Дохожда час — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
Дохожда час, уречен за човека,
последен час, и като свещ полека
затлей живот, затлеят мъжки сили;
дохожда край, смирен човека застава
пред зинал гроб… Съдийски глас тогава
обажда се: „Ти взе, но заплати ли…?“
Нещастника, оглежда се надиря
и търси той да види светла диря
в неравен път, изминат на земята:
без име страх без милост го терзае
и търси той с какво да оправдае
добро и зло, дял паднал на душата.
И горко е тогава ономува
над себе си присъда който чува:
„На чужди пир, излишний, се намери!“
Престъпник същ, изправен под бесило,
проклина той в живота драго-мило,
а пред смъртта бледнее и трепери.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.