Галбица не видяла — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Галбица не видяла,
от обич не съгряна,
тя вехне потъмняла
там някъде в балкана.
Мома видях я ази
пленителна и проста —
съдбата сведе нази
(години има доста).
Дете прекрасно, мило —
трендафил росен в младост —
душа едвам разкрило
за слънчице и радост…
„Бъди честит!“ — тогава
сърце мълвеше ниско;
аз рекох — „Искам слава“
А щастьето бе близко.
Тъй близко и възможно —
но ази го пропуснах,
за друг кумир тревожно,
в житейский бой се впуснах.
И днес, един, копнея,
за оня час мечтая…
А славата? От нея
пелина само зная.
И тя в неволи клети,
горкичката, повяна,
тя, нявгашното цвете,
най-красното в балкана,
участье не срещнала,
чело навела ниско,
за щастье ожедняла,
а то така бе близко!
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.