Ангиста — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Ние вярваме в доброто,
в правото върховно тука,
вярваме и в тържеството
на куража и юмрука.
Правдата велика мощ е,
чупи иго и тъмница —
но затуй е нужна още
и желязната десница.
Милост чакаш ли? — надвит си,
злото жалиш ли? — ти страдаш,
бягаш ли от боя? — бит си,
силен си, ако нападаш.
Меча грубо е оръжье,
но е страж на правдината
и съюзник, кой не лъже,
чупи хищнику ръката.
Във успехите на века
силата най-много важи:
ней се кланя человека,
кланя й се съдбата даже!
В старини и днес е млада
тая истина лучиста —
от троянската обсада
до урата при Ангиста.
Ние вярваме в доброто,
в правото върховно тука,
вярваме и в тържеството
на куража и юмрука.
15 май 1918
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.