Да псувам и да храчъ… — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
(Посвещава се на една черна кожа)
Да псувам и да храчъ
е моето призванье;
безцелно аз не влачъ
това съществованье.
В калта да се тътразъ
реши съдбата сляпа;
аз много низко лазъ,
затуй по-харно хапа.
Пълза, но искам исто
и вас в калта да чуйъ
съзра ли нещо чисто,
аз трябва да го плюйъ.
Със вяра бях, обаче
за злато съм я дал:
да имах купувачи,
и себе бих продал.
Казуват, че у нас е
такваз постъпка черна.
Какво да права? Таз е
натурата ми скверна.
Затуй и мен ми връщат
със нравствени заплювки;
но никак ме не мръщат
таквиз едни милувки.
Па и да предположа,
че срам ме зачървява,
по мойта черна кожа
това се не познава.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.