Барометър — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Посвещава се на всяка хубава госпожица от ул. „Пиротска“
Очите ти са барометър
и ясно в тях чета:
душевния си буен ветър,
повял от чудната страна
на любовта,
негаснещата топлина
на моята мечта,
дъждец от бисерни сълзи,
отронени за теб,
и черний облак, що пълзи
към моя Феб.
И всичко в тез очички знойни
е блясък и лъчи,
но между тез неща безбройни
един печален образ днес
най-хубаво личи.
И този лик един и същ
е източник могъщ
на толкоз топлите лъчи
на твоите очи…
И той зове се: портмоне.
Ала когато той угасне,
не ще се мине седмица поне,
и пламъкът на тез очи прекрасни
под нулата ще спадне,
ще духнат ветрове прохладни
и ще настъпи лют
и безпощаден студ.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.