Подслушано — Христо Ботев
Теми: класика
Початок
…На пътят играе хоро. Мариолка вкъщи пред огледалото се белисва. Майка й не може да й се нарадва.
Майка й. Тъй, мама, тъй. Мацни си и носецът, че не знам как ми се види — май червеничък.
Мариолка. Носецът ми е мене дип добър, ами я погледни — туй рокля за пред хората ли е? От толкова рокли уж тая е само от модата, пък и ней нито й е цветът, нито кроежът! Сякаш че съм…
Майка й. Добре, майка, добре — да излезе тейко ти из хапуса, ще го накарам да ти купи друга, още по-хубава.
Мариолка. Ами кой е затворил татя, та го не пуща толкова време?
Майка й. Онова магаре — дето земахме платът за роклята ти.
(Модата: да седи човек у хапус — напредва!)
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.