Кога умра, не копай ма… — Любен Каравелов
Теми: класика
Початок
Кога умра, не копай ма
между мъртви люде, —
дето няма борба, живот,
тежко ще ми бъде.
Закопай ма край Дунава,
в лозята свищовски,
дето цъфтат цветя, треви,
сякакви овошки.
Кога вейне тихи ветрец,
кога шумти Дунав,
то тогава аз ще кажа:
„Сега не съм мъртав“.
Посади ти на гробът ми
божур и латинка —
дано дойдат Стоян, Рада,
дано дойде Минка;
па да берат жълто цвете
и китки да вият,
под шапките да ги втикат,
в пазва да ги крият…
Когато бях аз момченце
младо и зелено,
за мене бе и морето
само до колено;
но порастох, добих опит,
видях що е слава,
видях как я богатите
доят, като крава;
а пак честта на човека
цял ден е пияна,
свободата на народът
със кал е обляна…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.