Вакарелска Лорелай — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Помниш ли кога с другари
аз раздрънквах ти китари?
Помниш ли, о Лорелай,
дните на цветущий май?
Ти не помниш вече, зная,
ни китарите, ни мая…
Не си спомняш ни за миг,
зер сега съм аз войник!
Ала туй ме не тревожи!
И без тебе, драга, може.
Аз си имам вече, знай,
вакарелска Лорелай.
Тя със всичко ме снабдява,
хлебец, сиренце ми дава,
захар, ябълки, салам
не нарядко днеска ям.
Тя е буйна, снажна, едра,
а най-важно, твърде щедра.
Тя за мен е комитет,
тя за мен е целий свет.
Па и доста е красива,
вечно весела и жива.
Тя е чудо! Благодат!
Слънце за войника млад!
Ето ни, това се вика
нежност и любов велика.
И за теб не давам май
новата си Лорелай!
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.