А ти умираше — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
Денят се раждаше сред шум, а ти сама —
а ти умираше: той в леките одежди
на доразсветната полутъма,
а ти в благоуханните надежди
на ранната си младост. Ти сама
в света, в душата ми! — умираше сразена,
от що — ? Умираше затуй, че бе родена.
Душата ми ридаеше; струна
изпъната в очакване над тебе,
ридаеше — една, —
в очакване — една! — и пак да те погребе.
Под твоя дих изпъната струна,
душата ми ридаеше тъй сладко, чакаше тъй
странно, искаше и тебе,
искаше и себе, обручена с тебе, мрътва да погребе.
Денят се раждаше: за сетен път
ти виждаше деня; — не ужаса безкраен
зад образа безгрижен на денят:
деня безоблачно сияен
по неговия вековечен ред и път…
Душата ми ридаеше тъй сладко, чакаше тъй
странно, искаше и тебе,
ис…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.