Учете се, братя мои… — Любен Каравелов
Теми: класика
Початок
(Из Т. Шевченка)
Учете се, братя мои,
мислете, четете,
и чуждото изучете —
от свойто — не гнусете:
който майка заборави,
бог ще го задави,
чужди люде не прибират
и в къщи не пущат;
свойте деца стават чужди
и за злите няма
в цяла земя безконечна
радост домакинска.
* * *
Аз ридая, кога вспомня,
тия дела славни
на дедове наши… страшни дела!
Ех, да ги заборавех,
аз щях да дам половина
от моите години!
Такава е наша слава —
слава украинска!…
Прегърнете, мои братя,
най-малкият братец:
нека майка ни се радва,
майка заплакана!
Де, благословете свойте деца
с твърдите си ръце,
поцелувайте си жени
с чистите си уста!
И ще да се заборавят
старите години,
години срамотни;
и ще оживее добра слава —
слава украинска,
и свят тихи, невечерни,
ти…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.