На себе си — Димчо Дебелянов
Теми: класика
Початок
Родих се аз по Връбница, през Марта
(не помня: в тъмна нощ или през ден),
и близо четвърт век откак живея,
а се не знам защо съм аз роден.
Детинството кат сън премина:
ту в радост, ту в преглъщани сълзи;
в училището тройки получавах
и даскалите считах за врази.
Щом свърших, тежка служба си намерих,
по два-три гроша на продряман час,
но скоро видех сам, че служби царски
съвсем не са за хора като нас.
И впуснах се във жизнената битва
да търся слава чрез книжовен труд,
но тъй като май славата не храни,
аз неведнъж обръщах се на шут…
Опитах се да любя и не случих:
финалът беше: „Дървен философ“,
и оттогаз, наплашен и напарен,
аз вече не играя на любов.
Това е мойто житие греховно,
о, братие, четете „Шантеклер“
и…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.