Венци за столичните кожодери — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
„Поради спадането на маркизетите, търговецът Алкалай се самозастреля.“
Пресата
Не знам как се решил така,
но знам, че с револвер в ръка
той дълго мислил за света,
за неговата суета,
за страшния хомот
на днешния живот
и плода на великата си мисъл
при св. Петра тъй записал
накратко: „Бум!“
Един лев е един куршум.
Не знам какъв съм филантроп,
но знам, че в моя скъсан джоб
царува вечен мраз,
че в дългове съм аз
до гушата зарит,
но имайте пред вид
вий — столичните кожодери,
че все таки ще се намери
за вас поне
един лев в мойто портмоне.
И в свойта бамбашка любов
повярвайте, аз съм готов
последния лев да дам
о, кожодери, вам.
Да, аз съм филантроп,
и който вече гроб
поръчал е да му се издълбае,
то моля го да подчертае в своя…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.