Amor omnia — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Ех, тя — любовта, господа,
е твърде трагична шега!
Чрез нея ридай глупостта,
през нея се смеят рога.
А влюбен бе той до уши,
той — моят нещастен герой.
Побърка се или сгреши —
не знам, но ожени се той.
На днешния век дъщеря,
жена му, кат всички жени,
бе честна, разумна, добра
и честно му тя измени.
Случайно се върна веднъж
героят ми рано дома
и свари у спалнята мъж
при своята вярна жена.
Но влюбен бе той до уши,
затуй не направи скандал,
а мъдро и кротко реши:
„Да не бях се рано прибрал!“
Загадката тъй разгадал,
намерил у себе си грях,
той каза й с тиха печал:
„Прости ме, задето видях!“
Добра бе жена му и тя
„Прощавам ти, каза, сега!“
Ех, тя — любовта, господа,
е твърде трагична шега.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.