Дъб — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Пей, пей! — писа един, —
дор слуша просто племе,
оставай верен син
на своя час и време.
Ще дойдат други дни
и ти ще си забравен,
със твоите песнй
кой знае де оставен.
Че възроден народ
в праха не ще се рови:
за новия живот
певци ще трябват нови.
О, прав си, брате, знам:
менят се времената,
но само туй не знам:
менят ли се сърцата!
За слава, за любов
не ще ли все жадуват,
при всяк за правда зов
не ще ли се вълнуват!
И туй, що дълго тях
услаждало и гряло,
ще бъде ли веч прах,
ще бъде ли умряло?
Аз вчера дъб видях,
на друг век чедо мощно,
клонака му съзрях бухнал,
разстлан разкошно.
Той веч е преживял
отдавна свойто време
и чужденец остал
и сам в полето дреме.
Но пак е нам драг, мил —
нехае времената:
той корени забил
дълбоко…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.