Блънт — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Блънт! Проклето име! Ето
тоз човек червенолик.
Подъл той е във сърцето,
във душата е кръвник.
Тъй, Блънт, ти днес между нази
мълчешката сееш смърт,
от змията, дето лази,
по̀ си хитър тоя път.
Ти на тигъра показваш
жъртвата, ти викаш: дръж!
Ти си гнусен, ти доказваш,
че си бил достоен мъж!
Твойта слава се почена,
даде вече добър плод…
По нърава си хиена,
по душа си Елиот[1].
И тъй, ти видя с усмивка
как земя ни запустя,
и майката без покривка,
и децата без баща.
Тържествувай! С много жертви
ти из праха изпълзя,
с наште мъки, с наште клетви
твойто име се свърза̀!
И занапред в Българѝя,
името на таз помия
кой го каже или чуй —
ще да плюй.
[0] Английски консул в Одрин, който подбуди фанатизма на турците да опустошат…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.