Аз сам не съм — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
Аз сам не съм, ни тук самси — в заключената стая.
Но кой е Той… но кой си Ти, не зная.
От самота се аз измъчвам — насаме,
кога не бъдем с тебе, както сме.
Не вярвам аз ни в дявола, ни в бога,
но тебе — да те отрека не мога.
Тъй явно шепнеш ти! Кога ли те не чух,
над мене — или в мене? — трезвен дух!
На заблуждения и разкаяния верига
в живота стъпките ми бяха — ум ги не постига;
ти от очите ми превръзката на заблужденията сне
и ги прости — но разкаянията не!
И вярвам в тебе аз, и вярвам аз в покоя
на утрешния ден — но моя или твоя?
Аз чувствувам единосъщата потайна цел
на святост и позор, на всеки земен дел.
И ето ме пак с тебе — и разбита,
душата ми пресипна да те пита:
сред мрътви светила, през будни…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.