Жан Мореас — Димчо Дебелянов
Теми: класика
Початок
I
Кога ли аз ще мога, далече от мъглите
на шумний град, далече от грижа и тъга —
да вдъхна очарован свеж лъх посред горите,
на езеро кристално приседнал край брега?
Но повече желал бих край тебе в упоенье,
море, любима люлко на първите ми дни,
да слушам плачовете на чайките пред мене,
от пяната разведрен на твоите вълни.
Че зимата ранила не плаши ме — разпръсвах
вси дарове вълшебни на свойта пролет аз,
и гроздът, що наесен узрея, не откъсвах,
от другите пожънат бе пълният ми клас…
II
Тъй дълго лукавата нощ ме гнети!
На своя прозорец, сломен,
о, утрина свежа, аз чакам, аз бдя —
побързай да блеснеш над мен!
Ела, ще се пръсне светликът ти злат
спокойно във мойте гърди,
тъй както прецежда по тъмний листак,
приемат…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.