Барутно време — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Замъчи ме житейската съблазън
да следвам криминална мода —
застрелях се с револвер празен
и тръгнах да се поразходя.
По стълбите хазайката ме зърна
и скимна ми да я измамя:
„Убиха го“ — казах, а тя отвърна:
„Убитите са само двама“…
На ъгъла стояха две хлапета,
в съвременна игра заети.
Едното понахлупи си каскета
и кресна: „Горе, бре, ръцете!“
Погалих ги със поглед благ и топъл
и мислех: бъдеще ги чака!
Но ето в тоя миг отчаян вопъл
процепи рязко полумрака.
Аха!… Убийство пак… не заслужава:
най-скучно някого там колят,
а вечерта е, знаете, такава
приятна, мека — сякаш пролет…
Но скучно е. От скука се не диша.
От скитането ми додея.
Прочетох с мъка няколко афиша
и: ето ме на юбилея.
Ала каква бе таз постъпка мерзка,
ш…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.