Песен на Раковски — Любен Каравелов
Теми: класика
Початок
Когато бях детенце
тихо, нежно, мило;
когато бях аз момченце
лудо, младо, живо;
кога стигнах на години,
кога станах дедо,
един беше моят баща,
едно бе ми чедо:
Свобода, свобода!
Заробен бях, измъчен бях,
страдах вов неволя,
ала съвсем убит не бях —
имах своя воля;
па оставих България,
по света се скитам,
за да стана Еремия,
свободно да викам:
Свобода, свобода!
Будя брат си да не спава,
ами да работи;
на турците да не дава
своите имоти;
говоря му да развяже
поробени ръце,
па заедно с мен да каже
сос юнашко сърце:
Свобода, свобода!
Но всеки спи, всеки дреме,
не ще и да знае;
един казва: „Не е време!“,
а други нехае;
всеки иска да добие
всичко наготово,
с чужда уста да изрече
това свято слово:
Свобода, свобода!
Я чуй мойта малка…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.