Бай Атанас и агнето — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Веднаж хазаинът ни агънце си взе.
То слабо бе. На тъничките си нозе
държеше се едва, едва.
Бай Атанас да го отгледа бе решил,
затуй поглади го, поглади с поглед мил
и бърже му набра трева.
Положи той пред него прясната трева,
а агнето едвам приведе сал глава,
без да похапне стрък поне.
Хазаинът погледа го и цял се възмути:
„Простак си, викна му, голям простак си ти!
Ей богу, цяло диване!
Доброто му мислиш, а гледай го пък то,
надуло ми се даже, без да знай защо!
Иди, че след това добро прави!“
Иванчо — синът на бай Атанас,
в туй време сричаше читанката си с глас
и щом го чу, му промълви:
„Нима добро му правиш, татенце, сега?
Нали когато щом пораснат му рога,
ще го заколиш ти тогаз?…“
… На басничката смисълта е…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.