Благодаря ти, боже! — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Благодаря ти, вишний Боже,
че ми живота съхрани
до днес, душата ми да може
на тез да се порадва дни.
Благодаря ти, дето мога,
пред жизнений предел застал,
в народния възторг, тревога
и аз да имам своя дял.
Сполай ти, че не ме повика
в ония тежки часове,
когато в сълзи, в скръб велика
народа български живе
и пред скръбта на мойте братя,
що траур черен помрачи,
да умра, кат мълвя проклятья
и със отворени очи.
Благодаря, че пак настала
свещена радост и за мен,
и мога лирата млъкнала
да взема с трепет вдъхновен,
и в песни си да заживея
аз пак с народната душа —
нали певеца все със нея
до днес трептя, страда, диша?
Сполай, че родината млада
видях с безсмъртния венец;
изпитах висшата услада,
що би изпитал тук певец;
че да…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.