Ековете — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Дойдох в задрямалия дол
и ревнах като някой вол:
аз стар съм, да, но съм ерген,
жени любих без брой и чет,
но не намерих никой ден
сред тоя хубав женски свят
душа — душа, сърце без маски,
на вятър пръснах свойте ласки —
да бях умрял бе по-добре…
А екът рече: бре, бре!…
Дойдох в столичний шумен град,
и цял потънах във разврат,
и пръснах много галагани
по всички видове мегдани…
Нощем тук-там, денем в „Панах“
почивах си вежлив, засмян,
минавах за човек почтен.
И много зависти видях,
и много поклони приех,
и рекох си със скръб тогаз:
— Светът от нищо не разбира…
А екът рече: бира, бира!…
Отидох в градската градина,
под сянка хладна да почина…
Щастливи двойки ред по ред
минаваха назад-напред…
Из тия шарени редици
любовни…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.