Две вълни — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
В зелената горица
зефирът вей едвам.
Пред мен се лей Марица
унила кат вдовица
и аз й думам там:
Обичам твойта песен
и тихият ти стон,
и твоя бляск размесен,
и твоя бяг отнесен
във синий хоризон.
При твоето шумтенье,
изпълнено с печал —
и в мене нещо стене.
Аз падам в размишленье
за общият ни дял.
Душата ми и тя е
кат твоя муден бяг,
вълнува се, блуждае,
въздиша и не знае
към кой отива бряг.
Кат теб и тя почена
живота си без грях —
без яд, без кал, без пена,
игрива, развълнена
като детински смях.
До извора си близка —
без минало бе тя,
без скръб, без злоба низка
и любеше да киска
със малките цветя.
Кат теб и тя растеше
кристална и добра,
с небето хоратеше,
живота й личеше
на песен, на игра.
Уви, но днес е мътна!
След толкоз…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.