Истината — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
Вратата се разтвори, на прагьт
застана моята любов.
Тя идеше, завършила световен път:
осмяха страстния й зов.
Извика тя:
„Любов — любов не найдох по света!“
И падна там. И спусна се нощта!
Разкъсах аз букет приветствени цветя —
и нощ обви
и нея, мрътвата, и мен.
Угасна хубавия на лъжата ден!
То беше истина, уви.
И като луд изхвръкнах аз навън:
„Безсилна е лъжата веч!“
И сякаш някакъв вълшебен сън,
развеян от вълшебна реч,
изчезна свят и светлина.
Вдън хаотичното небо
лъщеше кръвопламенно кълбо,
светило без лъчи, око на сатана.
„И кой ли, думах аз, кой миг ще улови,
да каже: тук е ден и тука нощ — ?
Издъхна любовта — лъжата е без мощ!“
И то бе истина, уви.
Но страдам аз, в страданието истина познах,
и сам Исус пред…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.