В бъдещето — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
И аз на свой ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът,
един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни се ще се четът.
И много имена и лесни слави
годините без жал ще изметът,
ил бурена ще ги закрий, задави,
но мойте песни се ще се четът.
В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги красйът
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни се ще се четът.
В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучът,
и гръмът на народните ни слави,
та мойте песни се ще се четът.
Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.
Не ме смущава див вой от омрази,
на завистта не стряска ме гневът,
споко…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.