В изгнание — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Приятели, вий не забравихте
прокудений беден поет,
в скръбта му го сам не оставихте,
сгряхте го с братски привет.
Изпитах аз тежки гонения
там, в моята родна страна.
Във чуждата — нови мъчения:
самотност, тъга, тъмнина…
О боже, защо туй страдание —
далеко от моя народ
да тлея в горчиво изгнание,
да влача печално живот?
Да крия от чужди сълзите си,
да чезна ненужен, нечут —
аз сила ли нямам в гърдите си
за работа честна, за труд?
Не свети ли ум под челото ми
и в мен не кипи ли кръвта,
не трябва ли вече живота ми
за нищо добро във света?
Ил няма кому подкрепление
духовно в бедата да дам,
да влея заря, пробуждение
в заспалите съвести там?
Напразно… А сърце прободено
копнее в чужбина и мре…
Не тебе се сърдя, о родино,
не…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.