Гази-султан — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
В палата си Абдул Хамид
на бяла книга пише
и често мръщи се сърдит
и писаното брише.
Какво той пише този ден?
Преписува корана.
Това е, казват, дълг свещен
за всекиго султана.
Той дращи, пише мълчалив,
наведен и намусен;
не е имал, откак е жив,
труд повече безвкусен.
Най-после спря изнемощял
и каза: „Толкоз стига!
Защо пророкът е писал
такваз голяма книга?
Ней краят още е далеч,
а време не остая…
Ще я допиша друг път веч
когато ида в рая.“
Но изведнъж се стресна он,
вратата се отвори,
везирът прави му поклон
и плахо му говори:
— Гази-Султан! Беда! Беда!
Аллахът ни остави
и царството ни завлада
неверникът лукави!
Гази-Мухтар се победи,
смазаха го московци,
Османпашовите войски
ги карат като овци!
— Що думаш бре? — извика…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.