Затмение — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
Горко ти. Неволно може би,
неволно, но внезапно потъмняла,
моята любов ти днес уби.
И горко ти, жена. Бездихно занемяла,
и стоиш и гледаш. Туй е тя,
невинната: как хубава изглежда
в накит от увехнали цветя!
И те са твои: първата надежда
ти през май и беше дала с тях…
Любувай се. Тя сякаш е заспала
Устните и дишат още смях.
Тя сякаш спи засмяна под воала
на лазурния си майски блян…
Продумай и: не ще се тя събуди,
мрътвата навеки. Да, без свян
най-тихо с нея се прости: без луди
викове на укор или жал…
Заслужва тя, в прегръдките на гроба,
помена с добро: тя бе кристал
от чистота. Заслужва тя без злоба
спомена в сърце — и той ще тлей
в сърцето ти, навеки люта рана…
Взирай се. Тя тъй ще оживей,
от светла нежност цяла…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.