Арестите — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Сви се вихър — буря зла
по градища и села,
не е вихър, нито буря,
Сандо стегна си учкура.
Хопа тропа, господа,
пред народната беда
той запретнал е ръкави
и на съд ще ви изправи.
Впрочем, кой знай, господа,
може би е на шега…
В всеки случай той тъдява
ви наблъска с шум и врява.
А добре бяхте вий до днес —
без претенции за чест
наредихте си живота,
тласкайки ни към Голгота.
По чукари, по поля
кръв обилна се проля,
плач и писък се понесе,
мрак над всичко се надвеси!
Смърт на север, смърт на юг —
вие дремете си тук;
вас чепика ви не стяга,
вас войната не засяга.
Но минаха бранни дни,
пак погром ни засени;
в черен траур занемя
нашта кървава земя.
И от всинца вас мъже
никой сам не взе въже,
сам-самичък да се люшне —
всички…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.