Бъдни вечер — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Мисълта ме пак повръща
на Амбарица в полите,
на незлобието в дните:
виждам се във нашта къща.
Зима. Вятър пей в комина.
В къщи — майка ми, баща ми —
как са живи в паметта ми!
Утре Нова е година.
Във огнището главните
праскат, ярко пламенеят.
Бъдни вечер е. Светлеят
и лицата, и душите.
Бъдни вечер! Час без грижи,
час на радост и утеха,
на поезья в бедни хижи
и под богаташка стреха.
Веч трапезата от баба
със тамян е прикадена
вощеница в къщи лена
свети, бодната във хляба.
Миг тържествен, свят. Баща ми
измълви „Ядят убози“ —
всички кръстим се. Но в този
час е другаде ума ми.
Мисля моята премяна,
мисля новите обувки —
колко радостни цалувки
ще им давам аз зарана!
Фесчето, кат мак червено,
утре — пръв път над челото!
Сетренце…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.