Кукумявка — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
На народните учители
Благо пролетно слънце пече над село. Всичко живо се е размърдало. В разградения училищен двор, обраснал с бурен и коприва, играят моите немирни ученици. Училището е накривило комин, като ергенин шапката си, и самодоволно се е припекло на слънцето. По тревясалите керемиди на покрива му една селска коза богобоязливо си пасе.
Да ти е мило и драго да гледаш…
Но ето че от незнайно място върху кривия училищен комин кацна и се обади зловеща кукумявка.
— Проклятие!
— Кукумяу! Ку-ку-мя-у!
— Кажи, зловеща птицо нощна, мракът ли те изпрати всред бял ден, злини да ми прокобиш? — извиках възмутен.
— Кукумяу!
— Запустение на бедното училище ли, или моето нещастие вещаеш?
— Кукумяу!
— Мрачна…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.