Съдбо моя, невернице… — Любен Каравелов
Теми: класика
Початок
Съдбо моя, невернице,
де си ма довела?
В чужда земя, в чужда къща
ти си ма вовела!
Сичко чуждо около мен,
нищо нямам свое,
и слънцето, кое грее,
и то не е мое.
Има доста наши хора
в тая земя чужда;
но ни един не помага,
кога стане нужда;
секи мисли само много
пари да спечели,
за да има жена тлъста
и деца дебели;
секи мисли само свойто
чувство да отхрани,
за да кажат ближните му:
„Той са немски храни“!
Има още и такива
славни патриоти,
кои мислат, че хората
са техни имоти, —
дадат цванциг за черкова
и за Бог да прости,
па ви казват: „Азе зная,
а вие сте прости“.
На просякът дадат пара
или месо литра,
па са хвалат: „Аз проводих
и Хаджи Димитра“.
Има още и такива
чудни базергяне,
кой лапат, като халва,
хорското имане:
в черкова…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.