Забравените — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
I
О, витязи, спете, спете непробудно,
гробьето ви днес е пусто и безлюдно.
Никой глас не чуй се, никой тез могили
в тоя час не буди с имена ви мили.
По тях ваште сенки жалостни, бездомни,
скитат се печално, никой ги не помни.
Но това е нищо, но то не е чудно.
О, витязи, спете, спете непробудно.
II
Сред гръмът на боя паднахте убити;
днеска тихо, глухо в гроба си лежите;
не се тревожете, няма да ви будим,
за да ви забравим ний се още трудим.
Нито глас ви стряска, нито крак ви гази,
място по-спокойно няма зарад вази,
вашът сън е мирен, вечен е мирът ви
у нас, дето даже живите са мрътви.
III
Паметник гранитен с надписи унили
вдигнат е за вази върху тях могили.
Но кого той стряска? Но кого той чуди?
Камъкът не може…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.