1910 — Димчо Дебелянов
Теми: класика
Початок
С душа от смътен страх обзета
стоим пред твоите врати —
о, деветстотин и десета,
кажи, какво ни носиш ти?
На наште родни небосклони
какъв ти блясък ще дадеш? —
На царя нови ли корони
от кръв и пот ще изплетеш?
На Такев — фокуси ли нови,
а на Малинов — сън блажен?
И ти ли в златен съд отрови
ще ни поднасяш всеки ден!
През теб Иванчо ли ще сключи
в далечно Немско заем нов,
а Ляпчев ритник ще получи
за свойта пламенна любов?
През тебе пак ли ще се сбират
витии смели цял рояк
да мислят средства, да прибират
на Пижа сетния петак?
О виж, три сорта либерали
и народняци чакат ред —
към тях, печални, изгладняли,
не ще ли он да свърне глед?
На „Дневник“ носиш ли машини —
ил машинации — на „Час“,
на „Реч“, на „Ден“ — богати…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.